Прочети подробности в страницата на романа
   Буктрейлър
   Прочети откъс
   Професора във Фейсбук

   Не зная как става така, но колкото пъти от общината са казали, че ето сега вече ще се справят със задръстванията по улиците, толкова пъти тези задръствания се усложняват. Май нещата вече са такива, че задръстванията могат да се премахнат само чрез премахване на автомобилите в градската част. И ако отнякъде се появи автомобил на улицата, то той ще бъде преследван от съответните органи и от групи възмутени граждани, залавян и разглобяван за назидание на останалите автомобилисти. Пък те, като им се кара толкова, да бръмчат извън града. Но това са мечти, реалността е по-друга, реалността е задръстена. И, няма как, ще се нагаждаме към нея...
   Как изглежда попадналият в задръстване автомобилист, гледан откъм кухнята?...

   Прочети целия текст на "Като сме в задръстване не сме задръстени!"

   Заваля. Капките на дъжда бяха толкова едри, че всяка се виждаше поотделно и имаше своя физиономия.
   Заключих кучетата в къщето и тръгнах да заобикалям селото откъм Блатището. Промъкнах се между къщата на МАРА и гробището, зад пердето на самотната жена мърдаше гигантска цицеста сянка, а откъм вечния дом на безброй поколения селяни долитаха звуци, от които хлад обля обезкосмените ми от времето крака. Така, провирайки се през селския мрак, стигнах до китката дървета край Монастира. Покатерих се на моя чинар, лепнах очи за бинокъла.
   Понеже около Монастира няма наблизо къщи, Монахинята не си даваше зор да дръпва пердетата, а на мен това ми трябва.
   Според бинокъла Монахинята се събличаше. Господи, каква жена! В такъв момент мъжът може да стане религиозен, обаче аз вече съм фанатик, затова цялото ми внимание бе върху нея...

   Прочети още от "Блогът на местния идиот"