Прочети подробности в страницата на романа
   Буктрейлър
   Прочети откъс
   Професора във Фейсбук

   Мисля, че няма пълнолетен човек, който поне веднъж в живота си да не е спазвал някаква диета. А огромна част от хората, поне според моите наблюдения, непрекъснато са на диета. И колкото хора, толкова диети.
   Спомням си за един здрав български чичо от едно село, който сутрин като станеше в 5 часа, преди да подхване селската работа, дето край няма, закусваше препечена на печката филия хляб, натъркана с чесън и посолена, зимата с резен сланина отгоре и гарнирана с чаша ракия, ама от 50 градуса нагоре. Този човек работеше много из къщи и по полето, зиме ходеше разгърден и снежинките се топяха по челото и гърдите му, обаче като понапредна с възрастта, закъса с черния дроб, заради препечените филии навярно. От друга страна негови съселяни, които спазваха подобен хранителен режим, са си живи и здрави до дълбоки старини. Ген, както се казва...

   Прочети целия текст на "Кой не е спазвал диети?"

   Заваля. Капките на дъжда бяха толкова едри, че всяка се виждаше поотделно и имаше своя физиономия.
   Заключих кучетата в къщето и тръгнах да заобикалям селото откъм Блатището. Промъкнах се между къщата на МАРА и гробището, зад пердето на самотната жена мърдаше гигантска цицеста сянка, а откъм вечния дом на безброй поколения селяни долитаха звуци, от които хлад обля обезкосмените ми от времето крака. Така, провирайки се през селския мрак, стигнах до китката дървета край Монастира. Покатерих се на моя чинар, лепнах очи за бинокъла.
   Понеже около Монастира няма наблизо къщи, Монахинята не си даваше зор да дръпва пердетата, а на мен това ми трябва.
   Според бинокъла Монахинята се събличаше. Господи, каква жена! В такъв момент мъжът може да стане религиозен, обаче аз вече съм фанатик, затова цялото ми внимание бе върху нея...

   Прочети още от "Блогът на местния идиот"