Днес прочетох за момчето от Варна, убито на тротоара от пиян неправоспособен шофьор, карал с несъобразена скорост.
За пореден път се запитах какви сме ние, съвкупността от хора, наречена “български народ”, за краткост “българи”.
За пореден път си отговорих - не сме май много читави.
За първи път го споделям с другите. Винаги съм смятал, че каквото и да мислиш, трябва да пропагандираш положително отношение към света и към околните. Продължавам да го смятам, но от време на време трябва и да си казваме какви сме всъщност.
Аз не мога да кажа с точност какви сме. Но се питам - българите добитъци ли сме? Или народ от простаци? За нищо не ставащ сбириток?
Не мога да отговоря твърдо с “да” на тези въпроси. Аз познавам много българи, които са чудесни хора. Те са повече или по-малко образовани, възпитани, с чувство за хумор, работят, общо взето не пречат на околните.
И въпреки всичко непрекъснато си задавам въпроса - българите добитъци ли сме? Народ от простаци? Самият факт, че има поводи за такива въпроси, вече е нещо, независимо дали ще отговорим на тях с “не”.
(Прочети цялата публикация)