Увод | Едно | Две | Три | Четири | PDF/FB2 | И още…

Написах този роман през 2003-2004 година. Бях впечатлен от “Матрицата”, но също и от “Дон Кихот”, “Полет над кукувичето гнездо”, “Кинг Кримсън” и Хундертвасер.

Половин година го обмислях и трупах бележки, една година го писах.

През 2005 година романът спечели трета награда на конкурса “Фантастика през 100 очи” на издателство “Аргус”.

През 2007 година реших, че докато чакам издаването на романа на хартия, мога да предоставя на читателите вариант във вид на е-книга.

Романа вече го има и издаден на хартия! Подробности ТУК

Заглавието на романа е “Пиксел 1D4C00″. Един ден обаче си помислих “А как някой читател ще произнесе това заглавие, за да поиска книгата от продавача в книжарницата?” и махнах трудното. Пък и ”Пиксел” звучи като име на фолк певец, вероятно бисексуален, а това е добре от гледна точка на е-бизнеса…

Романът може да се прочете тук онлайн или да се свали в два формата – pdf или fb2. Романът може да се разпространява свободно, но за прочитането му е редно да се заплати минимална цена. Подробности как да се плати има ТУК или на www.e-knigi.net

Благодарности на пopyчиkPжeвckий от форум “Фантастика” на clubs.dir.bg за вещото коригиране на текста на песента “REM I Love You”.

Статистика и кратък анализ на първите 40 дни разпространение на романа в Мрежата може да се прочете ТУК.

Приятно четене.

Увод | Едно | Две | Три | Четири | PDF/FB2 | И още…

На заден план стояха няколко едри мъжаги в сигналножълти непромокаеми гащеризони и наблюдаваха шефа си. Той бе коленичил върху Тръбата и я оглеждаше така внимателно, сякаш търси къде да я целуне. Сцената бе изпълнена с предчувствие за скорошно чудо.

На преден план бе русата репортерка, също с непромокаем гащеризон, стоеше й страшно секси (за който си пада по такива маскаради). Тя държеше микрофон, гледаше напрегнато в обектива на камерата и говореше бързо, сякаш за последно:

- Съжителството на повече от три милиарда души в един многоетажен град поражда страшно много проблеми. Противно на общоприетото мнение обаче, основният от тях не е изхранването на хората, а последиците от него. Да се чудим ли тогава защо водопроводчиците държат като с гаечен ключ съвременните градове и човек не може дори една вода да пусне извън одобрения от тях график? Можем да ги мразим, можем да измисляме вицове за тях, можем да ги презираме, но водопроводчикът си е ВОДОПРОВОДЧИК, особено след общата им стачка, известна като Вонящата седмица…

Big Boss деактивира виртуалния си компютърен екран и се отпусна във ваната.
(Прочети цялата публикация)

Увод | Едно | Две | Три | Четири | PDF/FB2 | И още…

Събуди го парчето “You Break My Display” на Lora Byte. Пиксел 1D4C00 отвори очи, разшири прозореца на Retro Music Television до цял екран и изгледа края на клипа. Беше на 68-о място в класацията “100 от 1000″. Плъзна курсора по списъка и откри любимото си парче “Click It, Baby!” от албума “Divided by Zero” на групата “Divide Overflow”. Беше на 17 място. Той наду звука до дупка, минимизира целия виртуален компютърен екран и стана.
Взе пакетче с влажна кърпичка, на опаковката пишеше “Съдържа 30 милилитра трикратно пречистена вода, кожата ви има нужда точно от това”. Изтри лицето си като вдъхваше дълбоко освежаващия аромат на синтетична мента.
Според последните препоръки съобразно с Призива за здравословен живот и във връзка с Призива за опазване на кислорода, одобрени от Управителния съвет, за низши държавни служители като битове, байтове и пиксели най-подходящи са физически упражнения в продължение на не повече от 5 минути на ден с учестяване на пулса до не повече от 90 удара в минута. Тази сутрин 1D4C00 направи обичайните 30 лицеви опори и 50 коремни преси, разпределени в групи по 10 с 20-секундни дихателни упражнения между тях.
Докато изтриваше тялото си с освежаваща кърпа (“Екстрактът от жлезите на испански бик прави мъжа неустоим!”), се огледа в огледалните врати на гардероба. За съжаление мускулите му не бяха достатъчно масивни, но затова пък релефът им бе повече от задоволителен.
(Прочети цялата публикация)

Увод | Едно | Две | Три | Четири | PDF/FB2 | И още…

Нищо не го събуди. Просто отвори очи.
Намираше се в голяма стая, върху твърдо легло, застлано със зверски кожи. Подът бе покрит с малки правоъгълни парчета блестящо дърво. Край стените стояха високи библиотечни шкафове от тъмно дърво, наблъскани с книги. На едната стена имаше мраморна камина, в която жизнерадостно гореше голям пън. В средата на стаята стоеше дълга дървена маса, отрупана с компютри, каквито пикселът бе виждал само в много стари научно-фантастични филми. Единият край на масата бе разчистен, там имаше изящно шише, по което играеха отблясъците от няколко запалени свещи, три порцеланови чинии с оглозгани кости, парчета хляб. Край масата на дървени столове с резбовани крака и високи облегалки седяха командосът от джипа, възрастен мъж с дълга бяла коса и красива брада и строен чернокож младеж в прилепнал по тялото сребрист гащеризон. Мъжът и сребристият пиеха виното си във високи кристални чаши, якият с маскировъчната униформа сърбаше от тенекиено канче с дръжка.
Възрастният стана и тръгна към леглото. Бялата роба хармонично падаше около тялото му и почти докосваше пода. Якият го следваше плътно отзад, взирайки се недоверчиво в пиксела.
Спряха край леглото. 1D4C00 гледаше покрай тях към сребристия.
- Господи, ти ли си?! - каза пикселът.
- Не - усмихна се онзи, - не съм Господ.
- Глупости! - 1D4C00 седна в леглото - Пиксел 1D45C3, ти ли си това?
Беше готов да се закълне, че е той.
- Това е Шефа - каза възрастният. - А пък аз съм хакерът дядо Матей.
Според него бе 1D45C3. Само дето е по-млад. И много отдавна не си е бръснал главата. Колко отдавна? Месеци поне. Обаче 1D4C00 не го е виждал от десетина дни. Колко дълго бе спал в тази стая?!
- Откога съм тук?
- От около пет часа.
Значи това е Шефа.
(Прочети цялата публикация)

Увод | Едно | Две | Три | Четири | PDF/FB2 | И още…

Събуди го парчето “RAM and TSR” на “Administrator’s Child”. Пиксел 1D4C00 отвори очи, разшири прозореца на Retro Music Television до цял екран и се загледа в клипа.
Изведнъж седна в леглото и деактивира виртуалния си компютърен екран. Огледа се.
Намираше се в голяма стая, цялата в бяло. Пипна стената до леглото - беше мека, явно бе покрита с нещо. На тавана имаше луминисцентна тръба в метална мрежичка. На стол в средата на стаята седеше скенер 1D4C00 и ядеше с клечки китайска храна от пластмасова кутия.
- Здравейте, пиксел 1D4C00! Надявам се, че сте възстановили силите си?
1D4C00 бръкна с пръст в ухото си и вместо омотания с изолирбанд прерязан оптичен кабел, напипа раковинката на персоналния комуникатор. Освен това беше със синя псевдопамучна пижама.
- Желаете ли пиле в сладко-кисел сос?
Скенерът бръкна в пластмасова торба, поставена на пода до стола му и извади кутия и клечки. Стана и отиде при леглото.
- След като специалните части ви спасиха на покрива, спахте малко повече от двайсет часа и сигурно сте прегладнели.
Носът му бе изпълнен с магнетичния аромат. Скенерът сигурно знаеше, че пилето в сладко-кисел сос му е една от любимите китайски манджи.
(Прочети цялата публикация)