Истинското си име ще мога да ви кажа след 100 години, когато ще се разсекретят архивите на Специалния отдел. Тогава, живот и здраве, ще съм на 111 и е възможно да съм забравил много от случилото се през това лято, затова ще запиша всичко сега. Но без имена. Всъщност мога да ви кажа служебния ми псевдоним – Професора.

   Прочети подробности в страницата на романа
   Буктрейлър
   Прочети откъс
   Професора във Фейсбук

   Кое е по-важно за деловата жена, пък и за деловия мъж – часовникът или кантарът?
   Така са се стекли нещата, до такива висоти е стигнала нашата цивилизация в развитието си, че човек е длъжен да е слаб, да не кажем кльощав. Такъв образ на съвършенството и, забележете, на успеха налагат артисти, певци, манекенки, политици и който още се сетите. А къде остава онази Вилендорфска Венера с щедри форми, която праисторическият човек е изваял в своята пещера за да се знае и помни кое е красиво? Как ли се чувства Рубенс в райското си ателие, след като с лека ръка сме отрекли тежащите на мястото си женски тела, с които той е изпълнил картините си? Ами Ботеро, който не рисува нищо друго, освен пълни хора и дори да трябва да изобрази Туиги, прочутия хиперкльощав модел от шейсетте години, пак би я направил почти сферична, нима творецът не знае кое е хубаво?...

   Прочети целия текст на "Нискокалорийно меню"

   В “Коледната песен на местния идиот” отново се срещаме с някои от героите, познати ни от романа “Блогът на местния идиот”, но този път най-важна е ролята на звездочелото прасенце Вихрогон. Благодарение на него и на любовта, а най-вече на това, че по Коледа добри чудеса се случват дори и на идиоти, политикът наречен Фюрера е спасен, наемните убийци са заловени и зад завесата на падащите снежинки местният идиот получава съвършения подарък от съвършената жена.

   Прочети книгата онлайн
   Прочети във формат PDF или FB2