Истинското си име ще мога да ви кажа след 100 години, когато ще се разсекретят архивите на Специалния отдел. Тогава, живот и здраве, ще съм на 111 и е възможно да съм забравил много от случилото се през това лято, затова ще запиша всичко сега. Но без имена. Всъщност мога да ви кажа служебния ми псевдоним – Професора.

   Прочети подробности в страницата на романа
   Буктрейлър
   Прочети откъс
   Професора във Фейсбук

   Не зная как става така, но колкото пъти от общината са казали, че ето сега вече ще се справят със задръстванията по улиците, толкова пъти тези задръствания се усложняват. Май нещата вече са такива, че задръстванията могат да се премахнат само чрез премахване на автомобилите в градската част. И ако отнякъде се появи автомобил на улицата, то той ще бъде преследван от съответните органи и от групи възмутени граждани, залавян и разглобяван за назидание на останалите автомобилисти. Пък те, като им се кара толкова, да бръмчат извън града. Но това са мечти, реалността е по-друга, реалността е задръстена. И, няма как, ще се нагаждаме към нея...
   Как изглежда попадналият в задръстване автомобилист, гледан откъм кухнята?...

   Прочети целия текст на "Като сме в задръстване не сме задръстени!"

   Джалма и Албен лежаха в каруцата. Дори и оттук чувах как щедро оребреният кон хрупа натурална тревица. Нейде гарван грачеше грозно зловещо, но никой не му обръщаше внимание.
   - Знаеш ли за какво си мечтая, Албене? – каза Джалма.
   Аз знаех за какво си мечтае малката блудница – да иде в София да краде по трамваите. Сбират се две-три момичета, окъпват се, обличат се като мадами и се врат из най-тъпканото в часпик, а вечер пият уиски и броят парите на портфейли, на портфейли.
   - Сега, както съм гола до тебе, изядам един голем бигмакест сандвич! – сподели тя.
   - Днеска ще ходим с братовчедите за арматурно джелезо в кравефермата в Калище – каза й момъкът на нейния живот, – ама утре сутрин с тебе ще идем с каруцата на Макдоналдса!...

   Прочети още от "Блогът на местния идиот"