Истинското си име ще мога да ви кажа след 100 години, когато ще се разсекретят архивите на Специалния отдел. Тогава, живот и здраве, ще съм на 111 и е възможно да съм забравил много от случилото се през това лято, затова ще запиша всичко сега. Но без имена. Всъщност мога да ви кажа служебния ми псевдоним – Професора.

   Прочети подробности в страницата на романа
   Буктрейлър
   Прочети откъс
   Професора във Фейсбук

   Кое е по-важно за деловата жена, пък и за деловия мъж – часовникът или кантарът?
   Така са се стекли нещата, до такива висоти е стигнала нашата цивилизация в развитието си, че човек е длъжен да е слаб, да не кажем кльощав. Такъв образ на съвършенството и, забележете, на успеха налагат артисти, певци, манекенки, политици и който още се сетите. А къде остава онази Вилендорфска Венера с щедри форми, която праисторическият човек е изваял в своята пещера за да се знае и помни кое е красиво? Как ли се чувства Рубенс в райското си ателие, след като с лека ръка сме отрекли тежащите на мястото си женски тела, с които той е изпълнил картините си? Ами Ботеро, който не рисува нищо друго, освен пълни хора и дори да трябва да изобрази Туиги, прочутия хиперкльощав модел от шейсетте години, пак би я направил почти сферична, нима творецът не знае кое е хубаво?...

   Прочети целия текст на "Нискокалорийно меню"

   Заваля. Капките на дъжда бяха толкова едри, че всяка се виждаше поотделно и имаше своя физиономия.
   Заключих кучетата в къщето и тръгнах да заобикалям селото откъм Блатището. Промъкнах се между къщата на МАРА и гробището, зад пердето на самотната жена мърдаше гигантска цицеста сянка, а откъм вечния дом на безброй поколения селяни долитаха звуци, от които хлад обля обезкосмените ми от времето крака. Така, провирайки се през селския мрак, стигнах до китката дървета край Монастира. Покатерих се на моя чинар, лепнах очи за бинокъла.
   Понеже около Монастира няма наблизо къщи, Монахинята не си даваше зор да дръпва пердетата, а на мен това ми трябва.
   Според бинокъла Монахинята се събличаше. Господи, каква жена! В такъв момент мъжът може да стане религиозен, обаче аз вече съм фанатик, затова цялото ми внимание бе върху нея...

   Прочети още от "Блогът на местния идиот"