Прочети подробности в страницата на романа
   Буктрейлър
   Прочети откъс
   Професора във Фейсбук

   Мисля, че няма пълнолетен човек, който поне веднъж в живота си да не е спазвал някаква диета. А огромна част от хората, поне според моите наблюдения, непрекъснато са на диета. И колкото хора, толкова диети.
   Спомням си за един здрав български чичо от едно село, който сутрин като станеше в 5 часа, преди да подхване селската работа, дето край няма, закусваше препечена на печката филия хляб, натъркана с чесън и посолена, зимата с резен сланина отгоре и гарнирана с чаша ракия, ама от 50 градуса нагоре. Този човек работеше много из къщи и по полето, зиме ходеше разгърден и снежинките се топяха по челото и гърдите му, обаче като понапредна с възрастта, закъса с черния дроб, заради препечените филии навярно. От друга страна негови съселяни, които спазваха подобен хранителен режим, са си живи и здрави до дълбоки старини. Ген, както се казва...

   Прочети целия текст на "Кой не е спазвал диети?"

   Аз живея в самия край на селото, даже извън него, в малка, романтична къщица, бивша кочина, заслонена от няколко джанки. Отмъкнат от лудницата дюшек ми е постеля, том 24 и том 35 от “Большая советская энциклопедия”, пак оттам, са ми възглаве, завивам се с пет чудесни одеяла. На одеялата пише с бяла боя “Псих дисп”, сиреч “Психодиспансер”. Това ми напомня кой съм, дава ми опора, корен, темел, ориентир, отправна точка и прочее жизненоважни неща.
   В средата на стаята има маса, скована от дъските на старо пале, домъкнато от Секретния военен обект. Върху й са пръснати листове от древни тетрадки и миналогодишни календари, неизползвани бланки за рецепти, парчета амбалажна хартия. В пластмасова кутия от халва, която скоро ще измия, пазя огризки от моливи, почти изписани химикалки еднодневки, автоматична писалка “Пионер”, произведена през...

   Прочети още от "Блогът на местния идиот"