Прочети подробности в страницата на романа
   Буктрейлър
   Прочети откъс
   Професора във Фейсбук

   Кое е по-важно за деловата жена, пък и за деловия мъж – часовникът или кантарът?
   Така са се стекли нещата, до такива висоти е стигнала нашата цивилизация в развитието си, че човек е длъжен да е слаб, да не кажем кльощав. Такъв образ на съвършенството и, забележете, на успеха налагат артисти, певци, манекенки, политици и който още се сетите. А къде остава онази Вилендорфска Венера с щедри форми, която праисторическият човек е изваял в своята пещера за да се знае и помни кое е красиво? Как ли се чувства Рубенс в райското си ателие, след като с лека ръка сме отрекли тежащите на мястото си женски тела, с които той е изпълнил картините си? Ами Ботеро, който не рисува нищо друго, освен пълни хора и дори да трябва да изобрази Туиги, прочутия хиперкльощав модел от шейсетте години, пак би я направил почти сферична, нима творецът не знае кое е хубаво?...

   Прочети целия текст на "Нискокалорийно меню"

   Аз живея в самия край на селото, даже извън него, в малка, романтична къщица, бивша кочина, заслонена от няколко джанки. Отмъкнат от лудницата дюшек ми е постеля, том 24 и том 35 от “Большая советская энциклопедия”, пак оттам, са ми възглаве, завивам се с пет чудесни одеяла. На одеялата пише с бяла боя “Псих дисп”, сиреч “Психодиспансер”. Това ми напомня кой съм, дава ми опора, корен, темел, ориентир, отправна точка и прочее жизненоважни неща.
   В средата на стаята има маса, скована от дъските на старо пале, домъкнато от Секретния военен обект. Върху й са пръснати листове от древни тетрадки и миналогодишни календари, неизползвани бланки за рецепти, парчета амбалажна хартия. В пластмасова кутия от халва, която скоро ще измия, пазя огризки от моливи, почти изписани химикалки еднодневки, автоматична писалка “Пионер”, произведена през...

   Прочети още от "Блогът на местния идиот"