Тази книга е за 11-годишно момче, което е полиглот - говори десетки езици, включително езика на животните. Тази книга е за Професора, но не само за него.
   Тази книга е за скрит някъде в Африка огромен диамант, който струва 100 милиона евро. Тази книга е за съкровище, но не само за него.
   Тази книга е за две маймуни, африкански шаман, прекрасно момиче и бандити, но не само за тях.
   Тази книга е за теб. Ще я разтвориш ли? Приключението те очаква!

   Прочети подробности в страницата на романа
   Буктрейлър
   Прочети откъс
   Професора във Фейсбук

   Това дали една жена е баба или не е баба е твърде деликатно. Ето, София Лорен е на 71 години и има внуци, значи е баба. От друга страна се снима гола за календара на “Пирели” и казват, че била все така вълнуваща както преди 50 години и на никой мъж не му хрумва да й каже “Бабо Софийо, сéдни, пóчини малко”, а по-скоро “Мадам, желая да се удавя в очите ви” или нещо такова. Както се казва – повече такива баби.
   А сега друг казус – моята съученичка Ирина. Тя има две внучета и е баба, въпреки, че е едва на 43 години, работи яко, върти къщата, тренира айкидо и танцува като вакханка. Както се казва – дай, Боже, всекиму.
   Поколения българи като чуем за баба и се сещаме за баба Илийца, героична жена, която с едната ръка държи внучето си, а с другата вади от земята кола...

   Прочети целия текст на "Ах, тези баби!"

   Аз живея в самия край на селото, даже извън него, в малка, романтична къщица, бивша кочина, заслонена от няколко джанки. Отмъкнат от лудницата дюшек ми е постеля, том 24 и том 35 от “Большая советская энциклопедия”, пак оттам, са ми възглаве, завивам се с пет чудесни одеяла. На одеялата пише с бяла боя “Псих дисп”, сиреч “Психодиспансер”. Това ми напомня кой съм, дава ми опора, корен, темел, ориентир, отправна точка и прочее жизненоважни неща.
   В средата на стаята има маса, скована от дъските на старо пале, домъкнато от Секретния военен обект. Върху й са пръснати листове от древни тетрадки и миналогодишни календари, неизползвани бланки за рецепти, парчета амбалажна хартия. В пластмасова кутия от халва, която скоро ще измия, пазя огризки от моливи, почти изписани химикалки еднодневки, автоматична писалка “Пионер”, произведена през...

   Прочети още от "Блогът на местния идиот"