Прочети подробности в страницата на романа
   Буктрейлър
   Прочети откъс
   Професора във Фейсбук

   Не зная как става така, но колкото пъти от общината са казали, че ето сега вече ще се справят със задръстванията по улиците, толкова пъти тези задръствания се усложняват. Май нещата вече са такива, че задръстванията могат да се премахнат само чрез премахване на автомобилите в градската част. И ако отнякъде се появи автомобил на улицата, то той ще бъде преследван от съответните органи и от групи възмутени граждани, залавян и разглобяван за назидание на останалите автомобилисти. Пък те, като им се кара толкова, да бръмчат извън града. Но това са мечти, реалността е по-друга, реалността е задръстена. И, няма как, ще се нагаждаме към нея...
   Как изглежда попадналият в задръстване автомобилист, гледан откъм кухнята?...

   Прочети целия текст на "Като сме в задръстване не сме задръстени!"

   Аз живея в самия край на селото, даже извън него, в малка, романтична къщица, бивша кочина, заслонена от няколко джанки. Отмъкнат от лудницата дюшек ми е постеля, том 24 и том 35 от “Большая советская энциклопедия”, пак оттам, са ми възглаве, завивам се с пет чудесни одеяла. На одеялата пише с бяла боя “Псих дисп”, сиреч “Психодиспансер”. Това ми напомня кой съм, дава ми опора, корен, темел, ориентир, отправна точка и прочее жизненоважни неща.
   В средата на стаята има маса, скована от дъските на старо пале, домъкнато от Секретния военен обект. Върху й са пръснати листове от древни тетрадки и миналогодишни календари, неизползвани бланки за рецепти, парчета амбалажна хартия. В пластмасова кутия от халва, която скоро ще измия, пазя огризки от моливи, почти изписани химикалки еднодневки, автоматична писалка “Пионер”, произведена през...

   Прочети още от "Блогът на местния идиот"